Лъчезар Войнов

Китайската олимпиада – бляскава като Забранения град и солидна като Стената

Домакините заслужиха оценки над „5” в абсолютно всички детайли от провеждането на игрите

„Китайц  ите са изроди!”. Този агресивен възглас можеше да се чуе в много български училища преди малко повече от четвърт век. Най-гръмогласно викахме хлапетиите от 3-4 клас, защото това си беше купон, а и нов интересен начин да запълниш междучасието. Причината беше военният конфликт между Китай и Виетнам, представен от класните и дружинните ръководителки като нагла китайска агресия, която задължително трябва да бъде осъдена. По същото време, докато хлапета деряха гърла из коридорите на столичните училища, някои родители също проявиха активност и китайското посолство, което тогава се намираше някъде между „Ялта” и сегашния хотел „Радисън”, беше заприличало на гигантски омлет заради хвърлените от възмутени граждани яйца.
През лятото на 2008 година Китай има вид най-малко на агресор, въпреки впечатляващата икономическа мощ на страната, солидната войска и изумителната дисциплина на 1,3-милиардното население. За щастие целият този ресурс бе впрегнат за осъществяване на наистина перфектна организация по време на завършилите по впечатляващ начин онзи ден XXIX летни олимпийски игри. Казано накратко - домакините заслужиха оценки над „5” в абсолютно всички детайли от провеждането на игрите. Те бяха бляскави като дворците в Забранения град и солидни като Великата китайска стена. Десетките хиляди служители на организационния комитет и доброволците бяха безупречни, а усмивките и любезното отношение към спортисти и гости на Пекин не бяха прогонени от лицата им дори и от свирепата умора, която се натрупа по време на състезателните дни. В олимпийското село, медийните села, пресцентровете и всички стадиони и зали беше осигурен 24-часов цикъл на работа, а армия от автобуси, микробуси и лимузини се погрижи за това никой да не усети, че игрите се провеждат в 16-милионен мегаполис. По градските скоростни участъци, които на много места са с между 6 и 10 платна, имаше по едно в двете посоки, маркирано с петте олимпийски кръга. Там се движеха само превозните средства със специален режим и съответните разрешителни. Никаква сила не беше в състояние да накара редовия пекински шофьор да навлезе в тези платна, независимо от факта, че често те бяха абсолютно празни, за разлика от съседните, където се точеха дълги колони. Отказваха и иначе нахалните таксиджии, пренебрегвайки дори оферти, придружени с щедър бакшиш.
През дните на олимпиадата се нагледахме на изумителни случки, трудно разбираеми за европейците, и особено за „богатата българска душевност”. В автобусите на една от допълнителните линии например, които бяха въведени за феновете и водеха до спортните обекти, имаше по един служител на странната длъжност „викач”. Той се грижеше за това, когато хората се качат от първата врата и закупят билетите си от 1 юан (около 19 стотинки), с мощни крясъци да ги приканя бързо да се натъпчат навътре. Когато силите им не стигаха, в данданията се включваше и шофьорът. При първото си пътуване във „двойката” с колегата от „Дарик” Иво Райчев, без да сме наясно с порядките, се разположихме зад шофьора. За наша изненада всички ни се усмихваха любезно и гледаха да не ни притесняват, веднага щом забележеха акредитационните ни карти. За хора, свързани по един или друг начин с олимпиадата, повечето забрани и табута отпадаха автоматично.
Опитах се да си представя идентична ситуация в София, когато някой ден, дай Боже, организираме голям спортен форум. Обаче вместо идилична картинка как двама китайци с отличителни знаци пътуват от НДК към стадион „Васил Левски”, а прелюбезни столичани им правят път и им се радват, пред очите ми се заредиха по-кошмарни сцени. И реплики от сорта на „Защо да минавам аз навътре, а тия китайци да седят на най-хубавите места? Тая олимпиада (или каквато е там проявата) те ли я плащат с данъците си, или ние, а? Ако пък имат глупостта да се намесят в екшъна, скъпите гости току виж се озоват изхвърлени с яки попържни някъде около Строителния техникум.
Да му стане някак чоглаво на човек. И за нашенските нрави, пък и за други неща – нали олимпиадата свърши, сега му е времето за по-носталгични нотки. На мене отсега ми е мъчно за англичаните. Най-вече заради това, което видяхме в Пекин на церемониите по откриването (особено) и закриването на спортното събитие на годината. Не знам какво трябва да измислят горките поданици на Елизабет II, за да впечатлят някого при откриването на Лондон 2012 след всичко, което се случи на „Птичето гнездо”. Да му домъчнее на запалянкото и за досегашните велики спортни сили, които бяха пометени от китайците, счупили всички рекорди по спечелени медали. Какво ли ще е съотношението на силите след 4 години? Още по-отчайващо за САЩ, Великобритания, Германия, Русия и останалите досегашни гиганти. Азиатският колос набра инерция, има невероятен избор на талантливи спортисти, а олимпиадата помогна да бъде изградена огромна и качествена спортна база, което вещае още по-голям бум по лондонските стадиони и зали.
През последните две седмици домакините сякаш съумяха да се справят и с най-големия си проблем – смога. Той определено стресна всички в първите дни и притесни най-вече състезаващите се на открито спортисти, въпреки бодрите изявления на шефа на МОК Жак Рог, че такова нещо няма. Както се шегувахме в българската група, явно китайското правителство е взело решение да махне смога. Това тук е най-важната част, изпълнители – дал Господ. Извън всякакви шеги обаче, забраната на властите да се предлагат ястия с кучешко месо по време на олимпиадата бе спазена безпрекословно. Нещо повече – макар и рядко, на места дори можеше да се забележат граждани, разхождащи кучета на каишки, а чуждоземни зевзеци да вървят след тях и да ги снимат. Ветото обаче подмина скакалците на шиш и специалитетите от всякакви карантии, които се въртяха на всеки ъгъл из тесните хутуни – старата част на столицата, където все още всичко е автентично и туристите могат да надникнат в живота на обикновените хора. Почитателите на класическата кулинария обаче останаха доволни – „патица по пекински” наистина оправда името си на специалитет №1. Гарнирана с традиционния ориз със зеленчуци и полята с чаша каберне „Великата стена” или халба бира „Цингтао”, тя наистина се превърна в любимо ястие на повечето гости на игрите. Коренно различно пък бе мнението на европейците за местната оризова ракия. Традиционната напитка хвърли в ужас 99 на сто от дръзналите да я опитат. „Явно китайците са се предоверили на Илф и Петров, които в „Златния телец” обясняват, че водка може да се направи и от крак на табуретка, стига да е заден десен”, обобщи китайския провал в спиртоварните фотограф от руската медийна колония. – В тази част на Азия само монголците вадят качествена водка, но това е защото им даваме да бутилират руска продукция”, довърши анализът си колегата. Той обаче се съгласи, че това е изключението, което потвърждава правилото, и също поздрави Пекин за свършената работа. И така вместо от водка Китай се опияни от духа на идеите на барон Пиер дьо Кубертен, успеха на игрите, спечелените медали и получените отвсякъде заслужени похвали.

Публикувано в спорт | 8 Коментари »

Градовете домакини на ЕВРО 2008, Швейцария

Представям ви градовете домакини на европейското първенство по футбол от Швейцария. Това са столицата Берн и трите перли Женева, Цюрих и Базел.

„Берн прави чудеса” е девизът, под който столицата на Швейцария се готви за Евро 2008. През 1954 година именно тук Германия печели световната титла, побеждавайки неочаквано Унгария с 3:2 на стадион „Ванкдорф”. Двубоят е наречен от специалистите „Чудото от Берн”, а с перфектната организация градската управа е амбицирана да покаже, че чудесата продължават и до днес.
Берн е модерен град с население от 130 000 жители, което го нарежда на четвърто място в страната след Цюрих, Женева и Базел. Старият град, опасан от река Ааре, е обявен за Световно културно наследство от ЮНЕСКО през 1983 г. Бундесплац, където се намира парламентът, е разположен в центъра на Берн и е идеална отправна точка за туристическа обиколка. Любимо занимание на бернчани в летните месеци е да се потопят в прохладните води на Ааре. Реката е кристално чиста и много бърза, което не позволява температурата на водата да надвиши 20 градуса. Най-използваното „трасе” е от плажа Айхолц до плажа Марцили в подножието на парламента, където специални табели те приканят да излезеш от водата. Бързите води позволяват само плуване по течението, а горната част на Ааре е притегателна за любителите както на рафтинга, така и на обикновените лодки.
Берн предлага разнообразни културни забележителности, сред които красиви катедрали, много музеи и галерии. Без да е прекалено бурен, нощният живот е интензивен и няма да разочарова европейския футболен фен. За отегчените от футбол пък ще се погрижат многобройните търговски комплекси. Задължително е да се посети Мечата дупка, където в пълен комфорт живеят 2 кафяви мечки от Пиренеите, които са символ на града. В момента се изработва и проект за парк, който да приюти мечките. Непосредствено до Мечата дупка има малка пивоварна, която предлага няколко вида пиво на ценителите.
Много полезна за гостите на града е БернКард – карта, която важи 24, 48, или 72 часа и предлага на изгодна цена неограничен достъп до градския транспорт, безплатен вход в 27 музея, както и отстъпки за екскурзовод. Футболните фенове, които не са успели да си осигурят билети за трите мача на „Стад дьо Суис”, ще могат да наблюдават двубоите на огромни екрани, като най-големият ще бъде разположен на Бундесплац.

„Стад дьо Суис”
„Стад дьо Суис” бе открит официално през юли 2005 година. Съоръжението, на което играе домакинските си мачове отборът на „Йънг Бойс”, има капацитет от 32 000 седящи места, всички покрити. Стадионът бе издигнат на мястото на легендарния „Ванкдорф”, където се игра финалът на Мондиал’54 между ФРГ и Унгария (3:2). Той бе изцяло разрушен през август 2001 г. Въпреки това част от него ще напомня за старата слава на мястото – часовникът, отмервал времето във финала на световното през 1954 г., и информационното табло бяха монтирани и на „Стад дьо Суис”.

Мачовете в Берн
9 юни Холандия – Италия
13 юни Холандия – Франция
17 юни Холандия - Румъния

Базел – спорт и музика

Управата на Базел си е поставила за цел абсолютно никой да не скучае и минутка по време на европейското първенство по футбол. Освен шестте мача, които ще се изиграят на „Санкт Якоб парк”, градът ще предложи забавления от всякакъв род. Специално за запалянковците бе изградена 3-километрова фензона, където мачовете ще могат да се гледат на огромни екрани. Наред с това има всякакви магазини за футболни сувенири и екипировка, както и неизменните бира и вурстчета.
Музикалната програма е впечатляваща, като за доброто настроение на гостите на Базел ще се грижат 250 местни и много чуждестранни групи. По време на Евро 2008 пък в съседното немско градче Льорах ще върви музикален фестивал. До „чужбина” се стига бързо, а на практика северните крайни улици на Базел преминават в Льорах. Запалянковците с по-ограничен бюджет могат да използват близостта на Германия, за да намерят по-евтини кръчми и магазини. В ресторант от среден клас в Базел ястията тръгват от 15 евро, а голяма халба бира се продава за 4-6 евро. В Льорах такова меню е поне с 25-30 на сто по-евтино.
Емблематична за Базел е катедралата, разположена на една от терасите на река Рейн. Тя предлага една от най-забележителните панорами към града. Струва си да се посетят Музеят на изящните изкуства, който е построен през 1661 г., Музеят на съвременното изкуство, Музеят на спорта, зоологическата градина, която е най-старата в Швейцария, както и водопадите на Рейн.
Плюс за феновете, които имат билети за мачовете е фактът, че пропуските дават право на безплатно пътуване в градския транспорт преди и след двубоите.

„Санкт Якоб парк”
„Санкт Якоб парк” е първият ултрамодерен многофункционален стадион в Швейцария. Той бе открит на 15 март 2001 година, когато 33 433 зрители приветстваха футболистите на местния „Базел” в новия му дом. Съоръжението бе издигнато на мястото на стадион „Йогели”. От 2005 г. „Санкт Якоб парк” вече разполага с 42 500 седящи места, а наред с това предлага на посетителите огромен търговски комплекс.

Мачовете в Базел
7 юни Швейцария – Чехия
11 юни Швейцария – Турция
15 юни Швейцария – Португалия
19 юни четвъртфинал
21 юни четвъртфинал
25 юни полуфинал

Женева е раят за богатите и дипломатите

Да прекараш лятото или поне част от него в Женева е незабравимо изживяване. Тук си дават среща богаташи от цял свят, решили да съчетаят луксозна почивка край езерото Леман с тур из модните бутици. Наред с европейските и американски бизнес акули, кинозвезди и политици край прочутия фонтан в езерото можеш да видиш най-заможните арабски шейхове, които атакуват безмилостно бижутерийните и часовникарски магазини. Това е и златното време за фирмите, даващи под наем луксозни лимузини – те буквално са разкъсвани от поръчки.
180-хилядната Женева е седалище на 25 от най-големите международни организации, 180 правителствени организации и 150 дипломатически мисии от цял свят. Тук са европейските централи на Организацията на обединените нации, Международния червен кръст, Световната търговска и Световната здравна организации, Европейската централа за ядрени изследвания и много други. Градът е един от големите световни финансови центрове, а наред с този важен сектор сред най-развитите са туризмът, часовникарската индустрия, гастрономията и висшата кулинария.
Старият град е притегателно място за туристите. Там е разположена и катедралата „Сен Пиер”. Именно това място е вдъхновявало родения в Женева философ и писател Жан-Жак Русо. Голяма атракция са паркът Дьо ла Гранж, където са засадени над 200 вида рози, ботаническата градина и Английската градина, където се намира прочутият часовник от цветя. Феновете на футбола и тук ще могат да се възползват от комбинирана карта, даваща право на вход в повечето музеи.

„Стад дьо Женев”
„Стад дьо Женев” е открит през март 2003 година с мача между местния „Сервет” и столичния „Йънг бойс” (1:1). Съоръжението има 30 000 покрити седящи места. То е разположено в квартала “Ла Прай” непосредствено до границата с Франция и разполага със собствена гара. Достъпът на запалянковците по автомагистралата Лозана – Женева също е улеснен максимално.

Мачовете в Женева
7 юни Португалия – Турция
11 юни Чехия – Португалия
15 юни Турция – Чехия

Цюрих - с велосипед в меката на банкерите
Кметството в Цюрих предлага на феновете оригинален начин с един удар да се преборят със задръстванията и стреса. Разковничето е жители и гости на най-големия град в Швейцария да зарежат автомобилите си по време на Евро 2008 и да ползват отлично уредените влакове и автобуси. В самия град пък масово и на достъпни цени се предлагат велосипеди под наем, с които може да се стигне до всички точки. За удобство са направени десетки допълнителни места за паркиране, а наетият в единия край на града велосипед, може да бъде оставен без проблем в противоположния.
Пеша, с велосипед или такси Цюрих винаги ще впечатлява посетителите със славата си на могъщ банков и финансов център. Прочутата „Банхофщрасе” е все така помпозна, и макар вече да не се кичи с етикета „Най-скъпата улица в света”, продължава да предлага емоции и бляскави витрини. Тя върви успоредно на река Лимат, а в дъното й е Цюрихското езеро, където може да се направи отлична екскурзия с кораб. На връщане феновете могат да се отбият в стария градски арсенал, който е преустроен в екзотична бирария. Тук освен десетки видове бира се предлагат и вурстове… на метър.
Любителите на музеи, величествени катедрали и галерии ще останат във възторг от Цюрих. Двете най-големи градски катедрали са Гросмюнстер и Фраумюнстер. Първата със своите две кули-близнаци е символ на Цюрих. Стъклописите във Фраумюнстер пък са дело на Марк Шагал и Аугусто Джакомети. Още творби на двамата, както и на Пабло Пикасо, Едуард Мунк и Клод Моне могат да се видят в прочутата Кунстхаус Цюрих, отворила врати през 1910 г.
В града е предвидена и разнообразна музикална програма, а сред звездите ще бъде бившата спайска Мел Си заедно с групата си.

Стадион „Летциграунд”
Стадион „Летциграунд” в Цюрих бе открит през септември 2007 година. Съоръжението е построено със средства на общината и УЕФА, като единственото условие е архитектурата да бъде много елегантна и да пасва напълно на стила на квартала. „Летциграунд” има 30 000 покрити седящи места. Намира се на 14 км от летището на Цюрих, а достъпът до него с трамваи и автобуси е улеснен максимално. По време на Евро 2008 на разположение на 370-те хиляди жители на града и гостите му ще бъдат пуснати допълнителни автобуси и наветки, които да облекчават очертаващата се като най-натоварена дестинация.

Мачовете в Цюрих
9 юни Румъния – Франция
13 юни Италия – Румъния

Публикувано в спорт | 1 Коментар »